Друго няма…

Слушам текущия министър-председател, слушам и текущите му заместници, слушам текущия кмет на София и единственото, което разбирам е, че за една нощ съм сънувала сън, който ми се е сторил, че продължава 3 години. А то все още сме си 2009.

Друго, разумно обяснение, няма. Освен, че управляващите от ГЕРБ са спали 3 години, но им се е сторило като ден.

След невероятния цинизъм на заместник-главния прокурор при ВКП Валери Първанов по БНТ сутринта, Цветан Цветанов каза, че законите трябвало, подчертавам, трябвало да се променят в парламента. Е няма как да не се запитам „Кой, аджеба, си има мнозинство в парламента, защото аз със сигурност не съм?”.

За язовирите – по същия начин: и отговорните министри са твои, и всичко областни управители са твои, и, според голямото хвалене, имаш много кметове. Е, трябваше да стане трагедия, за да се сетим, че през зимата евентуално вали сняг и той, може би, се топи. И този сняг нито е на Костов, нито е на някое от предишните управления. Той, ей така независимо, си вали. През зимата. (Данчето да чете).

За всичко се реагира след като вече налице е фатален край за някого.

За София даже не искам да говоря. Управляващите вчера са пристигнали и за пръв път виждат администрацията, процедурите, състоянието и т.н. Не е като 7 години да имат кмет и 5 години мнозинство.

„…Засега съветниците коментират официално само, че търсят правни възможности, за да може да отворят отново за столичани най-големия градски плаж, но не издават повече подробности..”
Фандъкова прави заключения за тежкото състояние, оставено от предишния мандат.. и аз колкото и да се пъна, освен тя и началникът й, нищо не ми просветва в главата.

И още, и още, а всъщност друго няма….

Старо, но актуално...

Това тук е писано малко след местните избори 2007 година. Днес ми звучи много познато.. A и ми е интересно какво мисли настоящият премиер относно режима за предвижване на управляващите, защото като гледам града, кметът на София със сигурност не ходи пеша.

21.11.2007 17:38 - ГОЦКО И БОЦКО

снимката е от mediapool

Е това го бях пропуснала. Как пак чрез медиите се разменят реплики на най-високо равнище. След като миналата седмица никакъв го нямаше, баткото се появи рязко в медийното пространство. И то не само с новия сос, който си забърка, и не заради Азис и неговите приятели,  ами и с критиките, които отправи към, иначе издигнатия в култ, Гоце.
Единственият човек в партия Греб, който може да говори за президента, проговори (повод за това стана предвидената законова разпоредба той да назначава ръководителя на новата Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) към Министерски съвет):

София – най-добър град за … какво?

Снимка: indiamike.com

„Десетки бездомни кучета, лаещи радостно… празнуват победата на Фандъкова” Ю.П.

Напоследък Данчето Фандъкова, както е известна в ГЕРБ, откровено почва да ме дразни. Днес, видите ли, след като някакви заблудени душици цъкали като щури и изкарали София на първо място, обявиха въпросното място за най-доброто за живеене в България. Ако това действително е така, не мога да си представя в какъв кошмар живеят останалите българи. Та по този повод, след като взела статуетката от съпруга на горецитираната личност, Данчето Фандъкова казва, че безспорен критерий това, че най-много от хората искат и идват да живеят в София, защото има работа и защото се живее добре в столицата…

Така.. много ми е интересно какво общо има госпожата с този факт. Защото общината, особено Столична, няма особена роля във формирането на работни места, стимулиране на бизнеса и т.н. Та тези слова на госпожата ми напомниха едно изследване за Местните условия за правене на бизнес 2011, правено от Института за пазарна икономика. В това изследване София определено не е посочена за най-добро място за живеене, камо да има добри условия за правене на бизнес. Ето данните:

От 28 възможни позиции (1 най-добро, 28 най-зле) София град е  със следното класиране (12 в общото класиране):

Местни данъци – 27 (отговорност на общината)
Местни такси – 20 (отговорност на общината)
Електронно управление – 18 (отговорност на общината)
Разрешително за строеж – 20 (отговорност на общината)
Регистър на собствеността  – 23 (отговорност на общината)
Възприятие на корупцията – 26 (отговорност на общината)
Заетост – 1 (общината няма нищо общо)
Работна заплата  – 1 (общината няма нищо общо)
Образование на заетите  – 1 (общината няма нищо общо)
Чужди инвестиции – 1 (общината няма нищо или много малко общо)

Не че искам да кажа нещо де..

Важното е, че пак си избрахме госпожата. За да може, както казва една дама десетки бездомни кучета да лаят щастливо. Дори се чудя как Общината още не е измислила финансиране на репродуктивна програма за бездомните кучета.

А и друго казала госпожата „Ние сме свикнали в града всичко да е като през лятото. Това не е възможно. Дадохме всичко от себе си София да стане проходима при зимни условия”. Ми значи много малко имате.. Иначе дупките, раздробените или липсващи плочки, боклука и уличните кучета не са сезонни, а целогодишни, та към тях нямам претенции, само дето зимата е малко хлъзгаво и ако те подгонят кучета се получава малко неудобно.

Изобщо се чудя госпожата ходила ли е пеш в последните години из най-добрия град за живеене в България?

Изненада! Снегът вали през зимата

Онзи ден, един вид събота, разбрах две неща. Първото е, че денят бил работен, поради необходимостта от отработване на почивният 2-ри януари. Другото, което научих е, че инспекторатът към Столична община започва моментални проверки и налагане на глоби на граждани и фирми за непочистени тротоари, поради необходимостта от проходимост на тротоарите след и по време на обилния снеговалеж. 

До тук всичко е чудесно. Обаче след известен размисъл върху двете новонаучени неща и анализ на допирните точки между тях си зададох следния въпрос: Кое по напред трябва да направи гражданството – да отиде на работа или да си изчисти снега? Или да излезе от работа, за да си почисти снега? 

Както и да е тези терзания бързо ми отминаха, тъй като си намерих по-занимателни дейности и инициативи. Малко по-късно от БНТ-то разбрах следното: „Почистването на софийските улици от обилния снеговалеж е започнало тази нощ (21 януари) в три часа. В следобедните часове Столичният инспекторат е наложил 290 глоби на управители на фирми и търговски обекти, както и на управители на етажна собственост за непочистени тротоари. Софийските инспектори, извън глобите, са направили и 113 предписания и отново призоваха гражданите да почистят тротоарите пред своята собственост”.

Гледай ти, викам си аз (Аз много си викам напоследък), Инспекторатът взел, че заработил. Бравос! ‘начи Данчето Фанъкова има воля да ги накара да работят.

Ключът е в отговорността

 Румяна Ченалова - председател на съдебния състав: "Настоящият състав не твърди, че този подсъдим не е извършил противоправно деяние. Този подсъдим заявява извънсъдебно:"Май наръгах един". Това е един много важен факт, който ние не можем да отминем. Ние приехме, че доказателствата в своята съвкупост не могат да ни дадат основание да дожем какво точно е направил той, кого точно е наранил и за какво точно трябва да отговаря." Това е обосновката за присъдата за единствения подсъдим по делото за убийството на двама младежи пред столичната дискотека "Соло". През април 2009 година 21-годишният Кирил Въжаров, вратар на националнияотбор по хокей на лед, и 24-годишният Васил Александров бяха намушкани смъртоносно с нож.

Как и защо се стигна до това доказателствата да не могат да определят виновния няма да коментирам. Дали следователите са пропуснали нещо, дали им е оказан натиск, дали съдебният състав е компрометиран по един или друг начин, едва ли ще се установи скоро. Фактът е налице. „Не казваме, че не е виновен, но няма доказателства”. А ние, все още живеем в правова държава, която има някакви закони, които трябва да се спазват. Въпросът е, че има пропуски. Както има пропуски в разследването на убийството на Яна, както има пропуски в стотици други дела, засягащи животът на различни обикновени хора из страната. Които остават просто поредните статистически данни за понесена неправда. Личната им болка и тъга, обаче, не я хваща никаква статистика, защото тя щеше да е непоносима.

Лентички и други щуротии

Предизборното ремонтиране на София е в последната си фаза. Пример за това е забързването на ремонтните дейности на "Драган Цанков", които бяха изключително налижително започнати през септември, за да може есенните дъждове да спомогнат за преасфалтирането и да спомогнат на хиляди софиянци, които минават от там сутрин да започват деня си с поздрави за близки роднини на кмета на Столична община. Също така е много важно Фандъкова да ходи да гледа асансьори, да наблюдава строеж или да види новопостроено училище. Проблемът, който ме тормози, обаче, че тя само гледа и вижда... и до там. Контрол и проверки само с виждане не се правят. Голямата й радост - новото училище, тоест новата сграда на 2 английска гимназия, е едно очевадно доказателство за това. (Дъждове наводниха и чисто новата сграда на Втора английска гимназия в София! Заради строителна небрежност и запушени тръби, водата нахлува в класните стаи и започва да се стича през лампите върху децата. Новата сграда на училището струваше на Столична община внушителната сума от близо 3 милиона лева. След снощния дъжд, изненадващо, покривът започва да тече. Струите вода опасно си проправят път през лампите и наводняват част от класните стаи, разказват учители. Най-силно засегнат е приземният етаж. Бързо подложените кофи обаче не успяват да спасят оборудването, затова на помощ идват и децата.http://www.btv.bg/news/bulgaria/bedstvia-avarii/story/259411999-Stolichna_gimnaziya_se_navodni_sled_poroite.html) 
Само че не строителите му резнаха лентичката на новото училище и не строителите са си го сложили с гордост в предизборната програма. Защото от целия зор да се режат лентички предизборно се поставя в риск живота на децата и то без да преувеличавам (електричеството и водата доста добре се разбират). Строителната фирма ще поправи покрива, но питам аз кой ще пребоядиса таваните, ще купи техника и ще гарантира, че няма, заради някоя друга небрежност, например от тоалетните да избухнат фонтани за радост на всички.
Това е почти същото като пешаходната пътека свършваща в мантинелата. Просто предизборното рязане на ленти става малко прекалено, когато се поставя под въпроси сигурността на гражданите. Или може би управлението разбира под "сигурност" (сигурностът - както казва през бургаския диалект коалциионния на герб кандидат от Атака) само подлсушване, видеонаблюдение и дебнене. Защото аз лично не го разбирам така. Аз го разбирам някак си по друг начин. Да можеш без да се чудиш дали ще хлътнеш в някой ров да стигнеш от точка А до точка Б.
В този ред на мисли се сещам за още един пример за мисъл и прозорливост у Данчето. Виждали ли сте нейната гордост Цветният герб на София (Идеята, за който се родила в главицата на някоя зам.кметица или общинска съветница след посещението й в Женева и съзерцаването на цветния часовник). Този цветен герб се намира на Алея Яворов, точно там, където след един завой става вливането на колите от Цариградско към Алея Яворов. Едно изключително неподходящо място за спиране - веднъж, защото някой ще те отнесе, втори път, защото колите, идващи от  Цариградско, се нахакват в теб или набиват спирачки и друг се нахаква в тях. И точно на това място Данчето, заедно с две три коли охрана, в 14:00 на обед се беше изтипосала да се снима пред герба с кмета на Париж.
Все си мисля, че кметът трябва да мисли за хората, който живеят в града му, а не за лентичките, които трябва да се отрежат, за да влезеш в медиите.
За това, на 23 октомври, в неделя и след това на 30 октомври, пак неделя, ще й резна на Данчето лентичката с 33 номер в бюлетината защото съм убедена, че само Прошко може да направи градът място, годно за живеене и да отнесе Герб на балотажа.

Eсен в София

Гледайки последните си публикации, забелязвам, че в голяма част от тях началото е „отдавна не съм писала”, „не ми се пише” или нещо ей такова. Освен това забелязвам, че това, на всичкото  отгоре, отговаря и на истината. И това има своето обяснение. Или поне аз си имам моето. Натовареността ми напоследък не ми позволява да се вихря, както преди време, из блога си. А когато ми остава време, късно вечер, след цял ден занимания и изследвания на управлението на София, някак си нищо позитивно не ми остава да кажа. А сега не е време за мрънкане, не е време за hate-ване и в никакъв случай не е време за отчаяние.

Сега, в този първи истински есенен ден, аз най-после имам ясна концепция за какво е време.  Есента е време на избори, есента на 2011 година е време за президентски и местни избори. Но преди всичко есента, не само тази, а всяка есен, е времето, когато природата се подготвя за нов живот. Един вид през есента, природата планира и подготвя бъдещето си през пролетта. И по тази логика, за да има красива и плодородна пролет, трябва да има разумна и удачна есен.

И в този ред на мисли си мисля, че за да има бъдеще градът, който обичам, трябва да направим разумен избор, за да има бъдеще страната, която обичаме, трябва да направим разумен избор.

Есента, тази есен 2011, е време за промяна. Изборите в София са шанс на града да влезе в крак с времето, изборите в София трябва да махнат бариерите пред хората, за да могат да влизат и излизат от града, когато поискат, да правят честен и законен бизнес без да им се пречи.