В тишината обаче не виреят лъжи

Няколко пъти, особено в последната една година, съм мислела и казвала, че шумът в публичното пространство е твърде много. И създава добре контролиран хаос. Само дето не е много ясно #КОЙ контролира хаоса. 

От повече от година държавата (или каквото е останало от нея, защото държавата не е страната) се тресе по повод назначаването на г-н Пеевски (а.k.a. Пеев) за шеф на ДАНС. Назначаване, символ на всичко порочно и сбъркано в управлението на България. 

Паралелно с това, обаче, текат и други сюжетни линии. А аз съм дълбоко убедена, че те някъде се преплитат. Една от тях е „разводът” на Цветан Василев с въпросния Пеев. Друга е полуоставката на полуправителството О. Трета е „Южен поток”, четвърта е партийният проект ББЦ a.k.a #Цензурата. Още сюжети са и АБВ, АЕЦ Белене, Оперативните програми по Европейските фондове, българския тЕврокомисар, лидерът на ПЕС, сриването на доверието в институциите и т.н, и т.н.  И това са само свързаните тясно помежду си теми. Според мен де. 

Само че всеки ден, не, буквално всеки час в пространството се хвърлят нови и нови бомби и агенции като ПИК са техни пророци. И, лично аз, се чувствам като малко коте, което гледа тенис мач по телевизора. Толкова се захласва да след топката по корта, че само не е усетило кога му е прилошало и е повърнало. А всъщност не разбира от тенис и не го интересува. 

В същото време глобалният свят (да, да знам, че е тавтология) се тресе.. и се тресе не много далеч от нас. Поне Украйна, Ирак и Сирия не са. А ние тук си се тресем локално. Темата на деня е развод между, може да се каже, ключов политик и ключов банкер, за които всички говорят, че са поделили държавната икономика и голяма част от медиите. Проблемът не е разводът. А предшестващият го брак. И то не конкретният брак, а средата, която позволява подобен брак да се развива. 

Шум и тенис топки. И ние се опитваме да ги хванем всичките. И не се усещаме как ни прилошава и повръщаме. Лошото е, че скоро ще почнем да се давим в собственото си повърнато. Защото не се усещаме. 

Нищо случайно няма в този живот. Преди дни ми попадна книга на Джером Джером – Изкуството да пътуваш зад граница (или поне това е превода). Там има един пасаж за тишината. От точно този пасаж имах нужда:

Да запазим мълчание за известно време не означава, че спираме да мислим.

Освен това, гузната съвест, а нашият така наречен политически елит има в големи запаси от стоката, има рефлекса да запълва неловката тишина с думи.. и много често, неволно, казва точно това, което не желае да бъде казано.

Следващите няколко дни ще запазя мислите за себе си. Имам нужда от тишина. И защото се познавам, ще уточня: това не означава, че няма да шервам линкове на новини. Просто няма да ги коментирам. И няма да задавам въпроси, поне не гласно.

Имам нужда от тишина в собствената си глава. 

Защото от шума ставаме неми, слепи и глухи… морално.

и 365 дни..

И така.. в шеги и закачки си мина една година. Оставка няма.. има „Оставка на Шрьодингер”. И, както казваБожо, не бива да не приписваме цялата заслуга за това неопределено състояние, защото би било наивно. Но пък ще е вредно да скромничим и да не си признаем, че за тази една година не променихме нещо. 

Може да ни се виждат бавни и трудни промените, но ако погледнете през очите на миналогодишното си аз, ще разберете, че много, много дълъг и труден път беше извървян. По никакъв начин не казвам, че не остава поне 15 пъти по-дълъг и по-труден път, но най-важното е, че го почнахме. 

И както казах, човек има нужда от символи… особено, когато е важно да помни. Утре е ден пълен със символи. Утре стават 365 дни от първата крачка… Утре стават и 365 дни от търкуването на първото камаче (ако Пеев може да го имаме за камъче). Тоест година. Също така утре в София с #ПикникНаСвободата ще се отбележи и 25 години от падането на комунизма в страните от Централна и източна Европа. 

Изобщо символи да искате… 

Аз, лично, първо ще отбележа годината, а после и 25-те.

24 май – просвети се, за да светиш

Тази събота ще се получи доста особена. Хем ще е 24 май, дата, която в България свързваме (или поне такава е била първоначалната идея) или направо заменяме с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. 

От друга страна, поради някакви клети стечения на обстоятелствата, на точно този 24 май на природонаселението на територията, обозначена като България, е вменено задължението да размишлява, защото 24 май тази година е и Ден за размисъл. 

Чудя се дали не е било нарочно. Тоест плеснали са изборите за Европейски парламент на 25 май, за да може на 24 май да размишляваме. Подозирам европейска конспирация. От Комисията и Съвета са се събрали и са си казали „Тия, за да ги накараме на мислят, нещо на патриотизъм трябва да им го докараме”. И хоп, като по поръчка – Ден на българската писменост. Това, че повечето „патриоти” предпочитат латиницата само прави България да изглежда по-европесйка. 

Просвещението и науката, за мен, си вървят ръка за ръка. И около тях, като малки палета, търчат размишленията, подскачат и искат внимание. По някога може да припикаят някое храстче.

Другото, което си мисля напоследък е, че в мисленето, в образованието, просвещението и другите вързани с тях неща е особено важно наличието на критичен поглед. Критичното мислене развива личността. Точка. И светогледа. И разни други работи.

Та говорейки си за съвпадения и конспирации, особено подозрително е явлението Ratio 2014. Което ще се проведе в 14:00, в събота, 24.май 2014 в Sofia Event Center на Paradise Center. 

Подозрително е, защото целта на Ratio е да популяризира принципите на научното мислене и различни научни теми на достъпен за всеки език. 

Също така, трябва да се отбележи, че RATIO 2013 е единственото събитие, на което съм била от самото начало до самия край + участвах в дискусията. Форматът е супер интересен. Начинът на комуникация между лекторите и публиката улеснява възприемането на информацията (а за моя ненаучен ум това е особено важно). И наистина разчовърква мисленето. Билетите за RATIO са на цена 10лв. за стандартен билет и 6лв. за ученици и студенти, което си е без пари, за удоволствието, което може да си доставите от общуването с интелигентни хора. 

Фокусът на презентациите тази година  е насочен към клетъчна биология, еволюционна теория и електромагнитния спектър. Ще ги представят Д-р Андрю Бери, Христо Колев и д-р Джон Ръниънс.

До момента само знам, че ще е супер интересно и ще има светеща мишка. 

Какво му трябва повече на човек? 

P.S. като гледам д-р Джон Ръниънс си пада по светещи неща :) 

#Обещайми или Силвия Кацарова upgrade

В този кротък петък, който е сряд, или поредния ден, в който шумът в системата е повече от демокрацията в България, Киро провали работния процес започвайки така:

♫ ♪ Обещайте ми вот, обещайте промяна, ♬ обещайте ми ЦИК и бюлетина невярна ♫
— д'Алеко Константинов (@volandil) May 9, 2014

Нямаше как да се въздържа: 

@volandil Обещай ми кюфте, бъди си подлога обещай ми гласове, без които не мога.
— М. (точка) (@divini_bg) May 9, 2014

И то стана, каквото имаше да става:

@divini_bg Обещай ми МВР,ще си бъда подлога,обещай ми полицейските палки без които не мога! @volandil
— Nobody (@mihluzin) May 9, 2014

оправи му стъпката де :) Обещайте ми ДАНС, обещайте ми палки Обещайте оградите без които не мога :P
— д'Алеко Константинов (@volandil) May 9, 2014

@divini_bg @volandil Обещай ми газ,обещай ми поток обещай ми много евтин ток.
— Nobody (@mihluzin) May 9, 2014

Вие се еб@вате 2*

Току що по Нова чух, че въпреки хумористичното звучене на новината,успелият млад човек, а.k.a. Делян Пеевски, a.k.a. таман да стане шеф на ДАНС и неуспя, a.k.a. най-близкият до Доган човек, и още много ака (звученето е случайно, но добре се получи), вЕрно щял да е кандидат за евродепутат. Това, кандидат, го слагаме за удобство и приличие, защото към сегашният момент, второ място в листата на ДПС за каквото и да било (освен за местните избори в София засега) си е сигурен пост. 

‘начи няма да коментирам личността и особеностите на характера и успеха му. Това го коментираме вече 308 дни или там някъде. Коментар къща не храни. Няма да коментирам дори и „проевропейското“ му излъчване и поведение. Особено ако се обърка да застане на парламентарната трибуна. Обаче…

Обаче, Местан, ти екзактно се еб@ваш… Идеята, че човек, който не е стъпвал от 300 дни в родния парламент, ще защитава интересите на избирателите си в Европейския не е абсурдна. Тя е извратена. Така се еб@ваш с обществото. Тоест не ти, а твоите началници, но щом си приел да си им глас и лице, то ти ще носиш и всички позитиви от това да си аватар… 

Местан, еб@ваш се със своите избиратели. Защото гласуването за Пеев, аз лично, го приемам или за акт на страха, или за акт на глупостта. В единия случай ги еб@ваш публично като ги унижаваш, във втория ги унижаваш публично като ги еб@ваш.

Местан, еб@ваш се освен с нашите, но и с европейските институции. Имаш един успял млад мъж, с който не можеш да се справиш, и за това го трансферираш към ЕП. Тук освен с нас, освен с избирателите си, освен с партньорите ни, се еб@ваш и със себе си. Защото показваш, че си жалък… екзактно може би е мухльо, но не съм много сигурна, за това няма да го пиша.

А докога? Или следващия път ще го пласираш за генерален секретар на НАТО? Единственият шанс да се спасим от позор е Пеев да се оттегли, ама …надали.. другото е да вкарате само един евродепутат, но е по-вероятно Пеев да се оттегли…

Срамът е за нас, Местан. Но унижението е твое 

*По принцип много внимавам какъв език използвам в блога. Не, защото се прехласвам по битността си на млада дама, а защото за мен думите са важни и публичното говорене трябва да има някакви норми. Но, първо аз, доколкото знам не съм публична фигура и не представлявам някоя институция. И, второ, вече почнах да прегарям, а цинизмът на ситуацията вече в пъти надхвърля моя собствен.  

Вие се еб@вате 1 е тук: http://divini-divini.blogspot.com/2013/11/blog-post_21.html

За Европейския парламент или истината, или нищо

 (мисля да започна да серия публикации за #ep2014)

С наближаващите Европейски избори в публичното пространство се все по-често разни хора ще се упражняват на темата Европа, ЕС и България в ЕС. С голям професионален интерес следя повечето изяви на претендентите за 17-те места, които България има в ЕП от 751 членове на Европейския парламент. 

Да поясня, специфично за изборите за ЕП е, че българските партии и/ли инициативни комитети могат да издигат и гражданин на друга страна член на ЕС. Това пак минава в българската квота, ако въпросният кандидат успее да се пребори за доверието на критичен брой гласоподаватели. Но тъй като групите в ЕП се съставят по политически, а не по национален принцип, това не е определящо. 

И тук идва една от любимите ми теми в предизборното говорене – как госпожа или господин Х ще се борят за националния интерес на България в ЕП или как ще се стремят да се обединят всички български евродепутати в една група, пак с оглед въпросния интерес. Грандиозна глупост, извинете моя френски, най-малкото заради същността на институцията Европейски парламент. Да, можете да защитавате българския интерес, като отстоявате разумни каузи и идеи в политическите си семейства, пленарната зала или комисиите – нормална конкурентна среда в Европа, защита на енергийните доставки, опазване на околна среда, адекватни политики за заетостта и борбата с безработицата. Можете да защитавате и националния интерес като работите за това в България да стане ясно какво точно е ЕС, какви са неговите ценности и какви са правата и задълженията ни като европейски граждани. Но е колосална глупост да се говори за обединение на национален принцип. По тази логика и в НС трябва да се обединят за българския национален интерес и да разпуснат парламентарните групи. Само че българския национален интерес на Сидеров не съвпада с българския национален интерес на Борисов, примерно. А съвсем отделен въпрос е, че според мен, точно този парламент няма нищо общо с българския национален интерес, но това е трета тема. 

Националния интерес го защитават министрите ни на Съвет на Европейския съюз. Тоест за защита на националния интерес е много важно за кого гласуваме на националните ни избори. Пак отделна тема е, че според мен, правителството О. не е в състояние да защити каквото и да било. 

През 2007 и 2009 година сред топ темите в предизборните кампании беше и как лицето Х, като стане евродепутат, щяло да рестартира 1 до 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. „Е как бе, момче, как?” съм питала неведнъж телевизора. Затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” е предмет на Договора за присъединяване и единственият начин той да бъде преразгледан е минаването му през 28 парламента, включително и нашият, ратификация, а в някои страни има и референдуми, та чисто хипотетично дори и по някаква идиотска причина тази тема се върне в дневния ред на Европа, то докато приключи, самите блокове ще са технически негодни.  

Популизмът, на национално и европейско равнище, е опасен и вреден, включително и за онези, които моментно се ползват. Защото в един момент дори и най-мудните избиратели ще си поискат обещаното. В повечето случаи това няма как да се случи. 

Ако бях един партиен лидер или поне един водач на листа за тези избори, които между другото в България ще се проведат на 25 май, щях да поставя като цели: 

1) активното си участие или участието на хората от моята листа в комисиите за външни работи – където да работят за укрепването и развитието на Балканите (в което България някак естествено може да поеме водещото място); комисията за промишленост, изследвания и енергетика -  в която да се работи за енергийната независимост на ЕС, която пък е от особено значение за България; Комисиите по регионално развитие и за развитието на земеделските райони – мисля, че причините за това са очевадни, развитието на регионите и земеделските райони са жизнено важни за цяла Европа и особено за най-бедните й региони, които за нещастие се намират у нас. 

2) щях активно да комуникирам, или да накарам моите хора да го правят, с представители на различни институции, да им посочвам проблеми в България, които имат, обаче, и в други страни-членки. И щяхме да търсим решения. Вътрешнодържавните ни проблеми трябва да си ги решим сами. Иначе суверенитетът ни е само една поза. 

3)  aктивно щяхме да работим с европейските комисари от ключовите ресори – енергетика, регионално развитие, развитие на земеделските райони, транспорт, търговия, образование. И те няма да са българи. Няма национални еврокомисари, има ресорни. А България е част от ЕС. Наш е въпросът какво и как ще оползотворим от този факт. 

 

Повече информация по темата може да намерите: 

http://www.europarl.europa.eu

http://europe.bg

http://parliament.europe.bg

http://www.elections2014.eu

http://europa.eu

 

Отворен статус до ЕС и САЩ

(от Facebook-a ми) 


Отворен статус до ЕС и САЩ, тоест до отговорните и представителни лица де. Това не е обвинение или жалване, а просто едно разсъждение. Но ако бяхте обърнали по-сериозно внимание на това, което се случва в България, особено в последните 300 дни, случващото се в Укракна нямаше да ви изненада толкова. 

Защото, така си мисля, тук беше площадката за упражнение на пропагандата по путински: опорните точки, разделението на нацията, шумът в информационните потоци... Нашите първи държавни и партийни ръководители нямат капацитета да измислят и реализират това сами, но имат едно предимство - обучавани са в СССР. А, и знаят руски. Това, че тук не се случва това, което се случва в Украйна, е само заради ЕС и НАТО. Просто казвам...