Теория на обяснителния режим

Напоследък, за съжаление, все по-ясно се доказва твърдението ми, че дори да си най-гениалният, с най-гениалното, най-откровеното и най-човеколюбиво откритие, или кауза, без добра комуникация никой няма и да разбере. Още по-лошо, недобрата комуникация може буквално да закопае откритието или каузата. Да, за съжаление, отново говорим за PR. Но не за Press Release, а за Public Relations. 

Най-лошото за една кауза е нейните застъпници да влязат в обяснителен режим. Нещо, което се случва непрекъснато и с дясното, и с протеста, и ако не внимаваме, ще се случи и със студентската окупация. 

Прост пример:

Искане: оставката на О., защото моделът „Пеевски” показва всичко вредно и порочно в управлението на държавата, порочния кръг корупция-липса на правосъдие-лошо образование-лошо здравеопазване-бедност.

Отговор: ама вие сте платени; свързани със Сорос, ГЕРБ, Реформаторски блок, рептили, кеймтрейли и др.

И вместо просто да кажем „Да, свързани сме с рептилите и ни плащат в кеймтрейли, но моделът Пеевски е вреден и за това трябва да си ходите”, започваме да се доказваме колко безплатни, колко нереформатори и колко негербери сме. 

Резултат – влизане в обяснителен режим.. Защо си без шапка, когато биеш негрите.

Нещо подобно се случи и когато питаха Волен бил ли е в ресторанта в Брюксел. Волен, като опитен манипулатор, започна да пита кой им е казал, че е бил. И журналята, вместо да му кажат „Няма значение, вие кажете бяхте или не”, започнаха да се оправдават, да търсят свидетели и какво ли още не. В резултат никой не разбра колко пари е излязло на данъкоплатците шествието на 24 атакаджии из Европата.

Сега виждам, как различни субекти – от хора до измет – се упражняват върху това има ли хора от партиите и/ли протеста при студентите, освен, нали, че исканията били политически (а политическите искания не се отправяли към премиера, както научих скоро). 

Е и?! Да попитам. Да, аз предпочитам студентската окупация да си е студентска окупация, а протеста ни да е протест и да не паразитира върху студентите. И всеки да си върши неговия дял от работата за вършене. Но всъщност и това не е важно.

Важното е, че исканията на студентите са за оставката на О., премахване на модела Пеевски от управлението и морал в партиите (позволявам си да ги синтезирам по този начин, защото студентите не са професионални оратори или политици и за това се получават неща като „нов морал”). И точка. 

Дали някой от протеста или от някоя партия (btw. партийците и протестиращите също са граждани на България) не прави морала на управлението О. по-чист. Не прави модела Пеевски по-малко вреден. Не прави оставката по-дадена. Точка. 

Не трябва да позволяваме влизането в обяснителен режим, защото така се изпуска важното.