Сидеров сигурно вече е шестата раса

Цял ден в „социалния“ и реалния си живот, с голяма доза сарказъм, се забавляваме с цирка, който текущият политически елит ни поднесе. Забавлението си го обяснявам, като извратено чувство за самозащита на съзнанието, което мислещите хора, които все още се интересуват от България, са изградили. 

Забавлението бързо премина в отвращение, а при мен си премина в откровен страх, когато видях: 

Първо – депутат, водач на парламентарна група (Волен Сидеров), призовава от трибуната за саморазправа с политиците и, много по-опасното и страшното, с гражданска война, ако точно неговите предложения не бъдат изпълнени. 

Второ – депутати (Волен Сидеров и Десислав Чуколов) да нападат първо журналист, със стилистиката на изнервени квачки, а след това и полицай, защото си позволил (Представяте ли си каква наглост) да застане между Волен и нападнатия журналист. Според лицето Сидеров, българският полицай, независимо каква е ситуацията, няма право да „докосва“ и „възпира“ народен представител  (WTF, като го избраха стана от шестата раса, що ли?). Тоест, български народен представител си въобрази, а дали и не затвърди възприятието, че депутатът е по-голям от българския закон и сигурност;

Трето – депутат от българското Народно събрание (Волен Сидеров) в национален ефир направи внушение, че една компания умишлено е убила дете. 

Дори вкупом, тези неща не изглеждат плашещи, ако разполагахме със силна държава и институции. Но тук е разграден двор, благодарение на усилията на последните две правителства. Да, точно така, не само Бойко носи отговорност за сегашното състояние на нещата, а солидарно, по европейскиму, я носи заедно със Станишев – демотивирана администрация, смазано МВР и деморализирана съдебна власт. 

В такава обстановка е повече от вредно да се заиграва с гнева и страховете на хората. Защото те ще избухнат и няма, няма кой да ги спре да се самоунищожат. 

За това от днес аз имам още една кауза. Освен да видя най-накрая някакви нормални хора в политиката в дясно, да направя всичко, което зависи от мен, за да обясня, на колкото може хора повече, защо е вредна Атака, защо лъже Сидеров и защо той е вреден… за всички ни.

Явно стресът си взема своето

Да седиш насред любимото си място в София, в прекрасен слънчев ден, а около теб е спокойно и любими хора ти обръщат точната доза внимание, а ти да ревеш като малко дете.. даже се давя… чак на мен ми стана мъчно за мен…

Явно стресът си взема своето… а и от време на време не е лошо да се сещам, че съм момиченце…

Разревах се от един текст… може да го прочетете ТУК… 

Обаче след като така и така си рева… дай да се нарева за всичко.. да поплача за загубените приятели, за загубеното време, за загубената държава, за загубените избори…

Май за това последното не си струва. Защото, ако не друго, тази кампания ми даде много – нови, разкошно луди, хора, много опит и нови знания, които мисля да капитализирам в скоро време. 

Всъщност, сега се сещам, че бях обещала, преди месец, може би, че ще напиша нещо за жените в политиката. Сега не ми се занимава с това. Тоест сега няма да го напиша обективно.. тоест и след това няма да го напиша обективно, защото е мое мнение, а мнението винаги е субективно. Но няма да го напиша спокойно.. но сега като се сетих, че съм момиченце, се сетих много неща… Едно само ще кажа, за да оцелееш в политиката, особено българската, особено сега, а и не само да оцелееш, а да бъдеш истински политик, чиято мисия е да работи за общността, трябва да имаш топки*, независимо дали си мъж или жена. Трябва да имаш истински здрави топки …

Сега вече се хиля… чета този хаос от мисли и се чудя дали някой ще разбере нещо.. всъщност знам коЙ ще разберат :-)… чудя се дали кои други

*здрави топки за мен означава да си смел, твърдо да устояваш идеите си и дори, когато ти се вижда безнадеждно да продължаваш, а сигурно означава и да си малко луд…

Скандално е.. по-точно е позорно

Здравейте, шушляци

Криво разбраното е-общество

От няколко месеца ми прави впечатление, че националните медии много се впечатляват на „гражданската“ активност в „социалните мрежи“ (да се чете Facebook и евентуално Twitter). „За по-малко от час се събраха над 200 човека в подкрепа на …“ или „на третия ден от инициативата има над 2700 души, които са заявили участие на събитието…“ и т.н, и т.н. Цифри сами по себе си смешни, но все пак отразяващи някаква гражданска позиция. Подобен тип новини бяха особено актуални по време на протестите, а и тогава показателно беше произволното боравене с цифрите. 

Но дойде предизборната кампания и единственото отразяване на „социалните мрежи“ е или платено от партиите или отразява завишената „популярност“ на тази или онази партия в социалните мрежи, отново платена от съответната политическа сила.

Това, което забравят и партии, и медии (не всички, но в голямата си част) е, че в „социалните мрежи“ има живи хора – всеки с различна степен на интелигентност и лудост, но живи, истински хора. И всъщност те са тези, които формират силата на комуникационния канал „социална мрежа“. Само че.. никой не ги отразява. Нито във Facebook, нито в Twitter (отново с малки изключения) питанията и коментарите на хората остават просто, за да маркират статистиката. Изключение правят коментарите, продукт на т.нар „онлайн репутация“, където платени коментатори ти разказват колко е хубав света.

Тази картинка, сама по себе си, не може да ме впечатли особено, познавайки и партийните и медийните среди. Само, че днес се вбесих. Вбесих се на безочието на един, претендиращ да премахне статуквото елемент (продукт на същото такова), който, също познавайки средата, си позволи да нарече един от нас „шушляк“. След което обяви същия този „шушляк“, вече на лично съобщение, за платен „писач“ на поне 4 партии.

Скандалното е, че елементът цял ден се изявява по медиите, обяснявайки колко е граждански и колко е отворен. Скандално е, че „шушлякът“ е написал пост в блога си, който е прочетен от над 35 000 човека (сравнете сгорните цифри) и нито една медия на го отрази или не пита елемента по темата. Скандално е, че дори да има журналисти, които биха питали елемента, то техните медии (работодатели) са взели пари от елемента, с ангажимента, че ще го отразяват позитивно и ще блокират всички атаки срещу него…

Скандално е, че всички знаем за какво става дума и се правим на луди… По-точно позорно е

Политическият ПР в социалните медии

От много време се глася да пиша (ако направя справка сигурно половината ми постове започват така) по тази, а и по много други теми, но първо темите се прескачат една през друга и второ, активният ми, почти шизофренен живот из социалките, прави доста успешни опити да ми ликвидира блога.

Сега обаче се заговорих с един приятел има ли смисъл от платена реклама във ФБ, та връзка към страница във Facebook и/или към блог/сайт, да се появява на стените на таргетирани от Facebook потребители. Този разговор е в контекста на предстоящите на 12 май избори и идващата предизборна кампания. Аз, лично, смятам, че вече е късно за подобно упражнение освен ако не се вкарат много, много пари в реклама във Facebook, за да може по-широк кръг потребители да „опита“ от политическата мъдрост, която ще се лее до 12 май. Платените реклами за популяризиране на страниците трябваше да се появят, когато се появиха въпросните политически страници. Но тъй като в България всичко е стихийно, то и политическите кампании са стихийни (а аз си мисля, че една кампания почва в началото на мандата и свършва с неговия край – само активността на разпространение на посланията е различен) то и присещането за социалките стана във възможно най-най-последния момент.

И така се пропуска силата и възможностите на социалните медии. Защото, пак лично мое мнение, хората искат да бъдат чути и да знаят, че имат възможност да участват (което е различно от това направо да участват) във формулирането на политики, послания и т.н. И тъй като в съвременния свят всичко е много забързано, задъхано и концентрирано, срещите лице в лице са ограничени чисто физически във времето. Но социалните медии дават една много добра алтернатива на тези срещи, ако комуникационните процеси биват управлявани правилно.

А и последно, възможността на социалните медии в България да влияят на електорална активност и политически избор все още е твърде надценена.

И моля, запомнете, OBAMAstyle кампания в България не може и няма как да се случи.

Описанието*

*тук, ако българският език позволяваше, щях да сложа и еквивалента на английското The. 

Този текст, за мен, е най-доброто описание, което съм чела до момента. Докарвал ме е до тиха печал, че никога, никога няма да видя Париж през пролетта на 1905 година... 




"… Канела и мирис на цъфнали кестени. По целия Шан-з-Елизе кестените светят в бяло…

Спомням си играта на фонтаните на площад „Конкорд“… И улицата край Сена, с антикварните магазинчета, миризмата на стари книги, мириса на реката… Аромата на кестеновите цветове…

Защо изведнъж ще ме завладяват спомени за Париж през 1905 година на сянката Земя, ако не заради преживяното тогава изключително щастие, което сега подсъзнателно използвам като противоотрова на настоящето? Да...

... така и този сега, който се мъчех да създам, извикваше в съзнанието ми аромата на кестенови цветове… По онова време не бях влюбен в никоя определена жена — макар че имаше много момичета, Ивети, Мимита и Симони, чиито лица се смесваха, — но в Париж беше пролет, по улиците свиреха цигани, а в бистрата сервираха коктейли… Припомнях си и в сърцето ми бликаше някаква прустовска радост, докато Времето ечеше край мен като камбана… И може би точно затова бях извикал тези спомени, защото радостта изглежда се предаваше на движенията ми, озаряваше възприятията ми, усилваше волята ми…

… Макове, макове и метличини, и високите тополи край селските пътища, вкусът на нормандското ябълково вино… И отново в града, ароматът на цъфналите кестени… пълната със звезди Сена… Мирисът на стари тухлени къщи… Барът под концертната зала „Олимпия“… Ръкопашният бой… Разкървавените кокалчета, превързвани от момиче, което ме отвежда в дома си… Как ли й беше името? Цъфнали кестени… Една бяла роза…

Цъфналите кестени… Чаша горещ шоколад в кафене на открито… Джазов концерт в градините на Тюйлери, звуците политат нагоре сред огрения от слънцето въздух…"


(нещо се присетих за това точно сега и защо да не го сложа в блога, и без това не го ползвам често)
Роджър Зелазни, Царството на Хаоса