Добре подготвени идиоти

 Toва е старо, но е актуално, за това го слагам и тук.

Не бих искал да съм един от хората, допринесли за нарастващата неизбродимост на гората от съкращения, в която ни минава животът, но - тъй като почти всичко може да се прихване неволно (с изключение на красотата, както гласи народната мъдрост) – онзи ден и аз измислих нова тройка инициали: Д.П.И. С един приятел разговаряхме за обезсърчителните резултати от едно международно изследване на средната студентска подготвеност. Моят събеседник се възмущаваше от липсата на познания в областта на науките, историята, географията и литературата. А аз, макар по принцип да споделям опасенията му, в случая не се притеснявах толкова от школската неподготвеност на днешните младежи.

Това, което истински ме плаши, е, че напоследък се срещат все повече умерено компетентни от професионална гледна точка личности, които обаче са съвършено некомпетентни от социална. Онези, които бихме могли да определим като “добре подготвени идиоти”. Или, за краткост, “Д.П.И.”, нищо, че само по себе си звучи малко идиотски. Ползвам термина “идиот” в най-близкия до гръцката му етимология смисъл на “лишен от граждански интерес човек, неспособен да прилага гражданските си атрибути”.

В една от последните си книги уважаемият Джон Кенет Галбрайт уверява, бидейки твърде запознат с въпроса, че “всички настоящи демокрации живеят в постоянен ужас от влиянието на невежите”. Убеден съм, че под “невежи” той не разбира хората, които не се сещат за местоположението на Тегусигалпа или не знаят кой е таткото на вестготския крал Киндсвинд, защото в този смисъл всички сме по-скоро невежи (ето за такъв сорт липси в културата има енциклопедии и прочие бази от данни).

Личното пространство

Последващото словоизлияние е обмисляно дълго време и върху него е разсъждавано не веднъж, и по никакъв начин не трябва да се свързва с днешната дата, която някои възприемат за празник.

Темата на разсъжденията ми, най-вероятно, е провокирана от ужасната възраст, в която се намирам и, в която, цитирам ми е „крайно време за дете” и на „тези години ние имахме по две”. Другата провокация е, че аз имам ужасното (най-вероятно и егоистично) чувство за лично пространство. То е мое, неприкосновено и приемам за агресивна намеса всеки опит да ми се дава посока на движение.

Убедена съм, вярвам, че всички хора, които подканят мен и себеподобните ми връстници, към размножаване го правят с най-добри чувства. Също така съм убедена, че детето (или двете, или трите, или там колкото са) е най-голямата радост в живота на човек.

Друго няма…

Слушам текущия министър-председател, слушам и текущите му заместници, слушам текущия кмет на София и единственото, което разбирам е, че за една нощ съм сънувала сън, който ми се е сторил, че продължава 3 години. А то все още сме си 2009.

Друго, разумно обяснение, няма. Освен, че управляващите от ГЕРБ са спали 3 години, но им се е сторило като ден.

След невероятния цинизъм на заместник-главния прокурор при ВКП Валери Първанов по БНТ сутринта, Цветан Цветанов каза, че законите трябвало, подчертавам, трябвало да се променят в парламента. Е няма как да не се запитам „Кой, аджеба, си има мнозинство в парламента, защото аз със сигурност не съм?”.

За язовирите – по същия начин: и отговорните министри са твои, и всичко областни управители са твои, и, според голямото хвалене, имаш много кметове. Е, трябваше да стане трагедия, за да се сетим, че през зимата евентуално вали сняг и той, може би, се топи. И този сняг нито е на Костов, нито е на някое от предишните управления. Той, ей така независимо, си вали. През зимата. (Данчето да чете).

За всичко се реагира след като вече налице е фатален край за някого.

За София даже не искам да говоря. Управляващите вчера са пристигнали и за пръв път виждат администрацията, процедурите, състоянието и т.н. Не е като 7 години да имат кмет и 5 години мнозинство.

„…Засега съветниците коментират официално само, че търсят правни възможности, за да може да отворят отново за столичани най-големия градски плаж, но не издават повече подробности..”
Фандъкова прави заключения за тежкото състояние, оставено от предишния мандат.. и аз колкото и да се пъна, освен тя и началникът й, нищо не ми просветва в главата.

И още, и още, а всъщност друго няма….

Старо, но актуално...

Това тук е писано малко след местните избори 2007 година. Днес ми звучи много познато.. A и ми е интересно какво мисли настоящият премиер относно режима за предвижване на управляващите, защото като гледам града, кметът на София със сигурност не ходи пеша.

21.11.2007 17:38 - ГОЦКО И БОЦКО

снимката е от mediapool

Е това го бях пропуснала. Как пак чрез медиите се разменят реплики на най-високо равнище. След като миналата седмица никакъв го нямаше, баткото се появи рязко в медийното пространство. И то не само с новия сос, който си забърка, и не заради Азис и неговите приятели,  ами и с критиките, които отправи към, иначе издигнатия в култ, Гоце.
Единственият човек в партия Греб, който може да говори за президента, проговори (повод за това стана предвидената законова разпоредба той да назначава ръководителя на новата Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) към Министерски съвет):

София – най-добър град за … какво?

Снимка: indiamike.com

„Десетки бездомни кучета, лаещи радостно… празнуват победата на Фандъкова” Ю.П.

Напоследък Данчето Фандъкова, както е известна в ГЕРБ, откровено почва да ме дразни. Днес, видите ли, след като някакви заблудени душици цъкали като щури и изкарали София на първо място, обявиха въпросното място за най-доброто за живеене в България. Ако това действително е така, не мога да си представя в какъв кошмар живеят останалите българи. Та по този повод, след като взела статуетката от съпруга на горецитираната личност, Данчето Фандъкова казва, че безспорен критерий това, че най-много от хората искат и идват да живеят в София, защото има работа и защото се живее добре в столицата…

Така.. много ми е интересно какво общо има госпожата с този факт. Защото общината, особено Столична, няма особена роля във формирането на работни места, стимулиране на бизнеса и т.н. Та тези слова на госпожата ми напомниха едно изследване за Местните условия за правене на бизнес 2011, правено от Института за пазарна икономика. В това изследване София определено не е посочена за най-добро място за живеене, камо да има добри условия за правене на бизнес. Ето данните:

От 28 възможни позиции (1 най-добро, 28 най-зле) София град е  със следното класиране (12 в общото класиране):

Местни данъци – 27 (отговорност на общината)
Местни такси – 20 (отговорност на общината)
Електронно управление – 18 (отговорност на общината)
Разрешително за строеж – 20 (отговорност на общината)
Регистър на собствеността  – 23 (отговорност на общината)
Възприятие на корупцията – 26 (отговорност на общината)
Заетост – 1 (общината няма нищо общо)
Работна заплата  – 1 (общината няма нищо общо)
Образование на заетите  – 1 (общината няма нищо общо)
Чужди инвестиции – 1 (общината няма нищо или много малко общо)

Не че искам да кажа нещо де..

Важното е, че пак си избрахме госпожата. За да може, както казва една дама десетки бездомни кучета да лаят щастливо. Дори се чудя как Общината още не е измислила финансиране на репродуктивна програма за бездомните кучета.

А и друго казала госпожата „Ние сме свикнали в града всичко да е като през лятото. Това не е възможно. Дадохме всичко от себе си София да стане проходима при зимни условия”. Ми значи много малко имате.. Иначе дупките, раздробените или липсващи плочки, боклука и уличните кучета не са сезонни, а целогодишни, та към тях нямам претенции, само дето зимата е малко хлъзгаво и ако те подгонят кучета се получава малко неудобно.

Изобщо се чудя госпожата ходила ли е пеш в последните години из най-добрия град за живеене в България?

Изненада! Снегът вали през зимата

Онзи ден, един вид събота, разбрах две неща. Първото е, че денят бил работен, поради необходимостта от отработване на почивният 2-ри януари. Другото, което научих е, че инспекторатът към Столична община започва моментални проверки и налагане на глоби на граждани и фирми за непочистени тротоари, поради необходимостта от проходимост на тротоарите след и по време на обилния снеговалеж. 

До тук всичко е чудесно. Обаче след известен размисъл върху двете новонаучени неща и анализ на допирните точки между тях си зададох следния въпрос: Кое по напред трябва да направи гражданството – да отиде на работа или да си изчисти снега? Или да излезе от работа, за да си почисти снега? 

Както и да е тези терзания бързо ми отминаха, тъй като си намерих по-занимателни дейности и инициативи. Малко по-късно от БНТ-то разбрах следното: „Почистването на софийските улици от обилния снеговалеж е започнало тази нощ (21 януари) в три часа. В следобедните часове Столичният инспекторат е наложил 290 глоби на управители на фирми и търговски обекти, както и на управители на етажна собственост за непочистени тротоари. Софийските инспектори, извън глобите, са направили и 113 предписания и отново призоваха гражданите да почистят тротоарите пред своята собственост”.

Гледай ти, викам си аз (Аз много си викам напоследък), Инспекторатът взел, че заработил. Бравос! ‘начи Данчето Фанъкова има воля да ги накара да работят.

Ключът е в отговорността

 Румяна Ченалова - председател на съдебния състав: "Настоящият състав не твърди, че този подсъдим не е извършил противоправно деяние. Този подсъдим заявява извънсъдебно:"Май наръгах един". Това е един много важен факт, който ние не можем да отминем. Ние приехме, че доказателствата в своята съвкупост не могат да ни дадат основание да дожем какво точно е направил той, кого точно е наранил и за какво точно трябва да отговаря." Това е обосновката за присъдата за единствения подсъдим по делото за убийството на двама младежи пред столичната дискотека "Соло". През април 2009 година 21-годишният Кирил Въжаров, вратар на националнияотбор по хокей на лед, и 24-годишният Васил Александров бяха намушкани смъртоносно с нож.

Как и защо се стигна до това доказателствата да не могат да определят виновния няма да коментирам. Дали следователите са пропуснали нещо, дали им е оказан натиск, дали съдебният състав е компрометиран по един или друг начин, едва ли ще се установи скоро. Фактът е налице. „Не казваме, че не е виновен, но няма доказателства”. А ние, все още живеем в правова държава, която има някакви закони, които трябва да се спазват. Въпросът е, че има пропуски. Както има пропуски в разследването на убийството на Яна, както има пропуски в стотици други дела, засягащи животът на различни обикновени хора из страната. Които остават просто поредните статистически данни за понесена неправда. Личната им болка и тъга, обаче, не я хваща никаква статистика, защото тя щеше да е непоносима.