Добрата новина в страшния филм

Пролетта на 2013 година беше изборна такава. Беше и времето на СРС-тата. Внезапно, спонтанно организирани да изскачат записи за това кой пишкал, кой папкал, кой псувкал, кой подкуп дал и взел. Като всичко останало, попаднало в обществената среда, за тези записи, неясно как и откъде дошли, се пошумя, пошумя, па‘ се преместихме на съседния телевизор, че там даваха нов сеир – от Костинброд  до Кюстендил, през ДАНС и обратно.

Пролетта на 2015 – не е изборна. Обаче отново записи, неясно как и защо попаднали в общественото пространство, са заковали вниманието на публиката. Запис едно – Цветан Василев пее с Иван Искров (който не вижда драма, да вземе да прочете малко закони, като този за БНБ и функцията й към търговските банки) и запис две – акушерка бие бебе.

Запис едно го гледах няколко пъти, дори припявах. Тук жанрът на страшния филм е законов. 

Само че докато цинично се забавлявах с демонстрацията на близки душевни връзки, между двамата, които са сред отговорните за един от най-големите грабежи на века, не пропуснах да си задавам и въпроси – защо сега, защо това, от къде дойде, кого плаши и какво и към кого е посланието.  Добрата новина за мен тук беше, че не бях сама. Освен Иван Бедров, стотици (да не кажа хиляди) знайни и незнайни реални и виртуални приятели и познати си задаваха същите и/ли сходни въпроси. Факт е, че знайните и незнайните ми приятели и познати  са хора със сходен на моя начин на мислене, но какво от това. Добрата новина е истински спонтанната реакция (препратка към юни 2013).

Запис номер две не съм гледала. Няма и да го гледам. Това не е изказване от типа „Аз (гордо) не гледам телевизия“. Това е изказване от типа: „Аз съм човек. Хората, засегнати в записа също са хора. Нямам нужда от допълнително насилие и/ли да ставам още един свидетел на унижение“. 

Разликата между клип едно и клип две е огромна. В 1 имаме публични личности, разполагащи и управляващи публични средства и, явно, облажвайки се от тези публични средства. В запис номер 2 имаме една човешка трагедия, в която са замесени множество хора, бъдещето на много от тях, включително и на един нов крехък живот. Дай Боже детенцето да израсте без никакви последствия. А и още нещо, аз следствен орган не съм. Мога да си направя изводи, но за себе си, мога да си задавам въпроси и го правя, но моите присъди не са меродавни за никого, освен за мен.

Добрата новина в този страшен филм е отново масовата реакция срещу всички т.нар. медии, които публикуваха бруталния запис. В това число реагираха и медии, които в други сходни случаи са публикували без свян и мисъл подобни записи.  Реагираха хора, които познавам, уважавам и обичам (слагам връзка към поста на Дени, защото е публичен). Реагираха и такива, които не познавам, но вече уважавам.

Добрата новина е, че въпреки убеждението ми, че емпатията у нас е закърняла и се е свряла в килер да гризе коричка хляб, чакайки по-добри дни, още е тук и хич не стои в килера. Добрата новина е, че все още реагираме на безумията и безобразията, и няма тенденция, че ще спрем.

Лошата новина е, че страшният филм продължава,  а запис 1 и запис 2 са просто епизоди от него. 

Добрата новина е.. е ние сме добрата новина.

Тролове и опорни точки

Темата с троловете в интернет ( а и не само) е актуална от няколко години, а вниманието се фокусира върху нея в различни драматични за обществото моменти – предстоящи избори, настоящи протести, световни кризи и т.н.

Широко разпространеното схващане е, че „тролът” е платен коментатор във форуми и социални мрежи, който защитава и/ли хули по определена личност, тема или ситуация. Действие, известно още като „тролене” (trolling). 

Но… 

Това първо не е точно така, или най-малкото понятието трол не обхваща само платените коментатори. И второ, лично аз мисля, че е особено вредно да свеждаме явлението трол само до това понятие. Вредно е поне толкова, колкото сведохме понятието „опорна точка” до инструмент само и единствено на пропагандата, защото спираме да му обръщаме внимание, спираме да реагираме и не го отчитаме като заплаха. А то е заплаха. Понякога за конкретен човек, понякога за група, понякога за цялото общество, но винаги е вреда и заплаха. 

Троловете и троленето са много видове и се появяват по много причини. Няма активен в интернет човек, който поне веднъж да не е бил наречен „трол”, „фанатик” или „фанатичен трол”. Само че тези неща са различни и трябва да се отсяват.

Едно е, когато ти е платено да пишеш нещо. Друго е, когато го правиш от безплатна злонамереност и трето, когато го правиш по убеждение/глупост. И без да са изчерпателни, тези три вида поведение, предполагат три вида реакции, с различните нюанси за всеки конкретен случай. 

Да си трол и да си фанатик са много, много различни неща. Троловете могат да превърнат някого във фанатик, а фанатиците могат да наемат тролове. Релацията е горе-долу такава. Най-ясно видими са тези процеси в световен мащаб при кризата в Украйна, най-вече с руската пропаганда, която си има предимно тролове и по-малко фанатици, и при кризата с т.нар. „Ислямска държава”, която пък си има предимно фанатици и не толкова тролове. Да третираме и едните, и другите по еднакъв начин е пагубно. Да ги игнорираме – също. 

Забавно е, че „Ти си трол” е „опорна точка”, за да бъде дискредитиран някой, неудобен за другите коментатори, независимо, а може би именно заради това, че ползва доводи, аргументи и се държи прилично. Имам няколко любими примера за това, как когато някой се е постарал добре да се омаже в собствените си лъжи, нарича тези, които посочват фактите, водещи към истината, за тролове. 

Но и на всеки се е случвало да троли – нарочно, спонтанно или без да иска. 

Не веднъж съм писала, че за особено малоумно намирам в предизборна кампания да наемеш фирма или хора, които да пишат позитивни и възхваляващи неща за кандидата/партията. Дори и само позитивни, тези коментари изкривяват средата, а и имат пренебрежимо малък ефект. При негативните има малко повече резултатност, но съвсем мъничко повече. Като цяло единственото, което се постига е, че е едни пари се въртят. А най-смешно става, когато започват анализи на електоралните нагласи по коментари в интернет. В смисъл, че автентичните коментари са около процент-два. 

Онзи ден прочетох нещо за корупцията, което особено ми хареса. В груб превод е „Да определяме сляпо нещо за корупция е безсмислено. Примерно ние не може да лекуваме рак, освен ако не знаем какъв тип рак лекуваме” (Blandly labelling something as corruption is meaningless. For example, we can not cure cancer unless we know what type of cancer it is.) 

Е същото е и с троловете… 

В следващите няколко дни ще се опитам да систематизирам видовете тролове и тролене, според това, което съм изследвала и виждала.

По темата толкова... Точка

Този блок е застрашен от опасност да се превърне в "женски" (гледам предишния и този пост). Мисля да огранича риска :) но да видим. 

Зачетох се в нещо на Роси, което тя прихванала от Събина, която пък кой знае от къде го е лепнала. Роси говори за своите 5 стотинки по темата женственост. Аз не мога. Ще сложа моите пет снимки, пък всеки да си ги тълкува както иска. 

1.

2.

3.

4.

5.

и шестата е бонус:

 А това е видето, което ме забавлява цяла сутрин :) и някак ми се вижда подходящо :)

Kлючът на лампата - 1 част

От поне 5 години се каня да пиша по подобна тема. Това са онези неудобни истории, които всеки от нас има, но ги държи дълбоко в себе си и, ако ги сподели, го прави в много тесен кръг, от много близки хора. Не е задължително тези хора да са приятели. Важното е те да си мълчат. Ключът на лампата е нещо, което всеки може да стигне, но не винаги се сеща да щракне… и така..

Разказ първи: Срещата

 Всеки от нас е ходил на среща, независимо от възраст и пол. Тези житейски събития стават все по-чести в някакъв момент от развитието ни и имат различна честота на случване. 

Но…

Винаги са важни. По една или друга причина.  И всеки от нас, независимо от пол, етническа и религиозна принадлежност, иска да е перфектен. И прави всичко възможно за това. От измиването на зъбите (без да пие кафе, щото, нали, може да остане нещо по зъбите) до идеалното, според нас, облекло. 

 И всичко е наред. 

До момента, в който не видим огледало. На пръв поглед нищо фатално… но на втори…

На втори започва вторачването. Къде черна точка по носа, къде цяла пъпка или неправилно оформена вежда. Огледалото преди среща е най-големият кошмар. Показва това, което никой не вижда. Буквално. 

Минавам в женски род, заради удобството на писането. Може да се случи на всеки пол.

Отиваш на среща. Перфектна си. Миришеш на къпано  и на парфюм. Деликатно, разбира се. Всичко е идеално. До момента, в който не се видиш в проклетото огледало. Взираш се в перфектното си аз и в този момент, кратък, колкото вдишване, виждаш черна точка (дали тя е там или е въображаема, няма никакво значение). 

Първият импулс е да я зарежеш. Но-о-о…вторият е да й се отдадеш напълно. Имаш цели 20 секунди да се настискаш и нащипеш цялата по лицето, а и по всяка видима точка от себе си. 

И така, щипеш се пред огледалото, в пълна интимност и конфиденциалност, и си убедена, че само ти си виждаш дефектите. Излизаш с гордо вдигната глава. А на нея, вместо нос, е иделана червена, наситено червена, камба…(вид чушка, много червена)

Така срещата протича в неловки мънкания и смяна на темите, защото: 

А) ти си мислиш, че си идеална

Б) а той си мисли за камбата ти

Без значение от темата на срещата. Бизнес, частна или много лична.

Всичко щеше да е много по-лесно ако огледалото имаше ключ, с който се изключва лампата…

И това е само началото… J

Думите са важни

снимка: Васил Гарнизов

Самото продължаване на обсъждането на думите на д-р Петър Москов, министър на здравеопазването, за циганите, линейките и битите лекари, показва, че проблем има. И той не е един. 

Но... 

...за и против Москов - не е проблемът. Въпреки че хората се разделиха на прав ли е Москов или, аджеба, не е прав.

А темата с разрешаването на проблема, че в България е нормално този или онзи да бъде бит, отиде някъде… другаде. 

Това, че впоследствие Москов се поправи (или допълни, или както искайте там го кажете) и каза, че не говори само за циганите, а за опасните райони, в които има опасност за медицинските екипи, също оттече в девета глуха. 

Това, че проблемът не е САМО на Министерство на здравеопазването, даже не преживя като идея повече от 15 минути. 

Проблемът е криминален. Проблемът е на цялото общество. И проблемът се решава не с дамгосване, а с възпитание.. на всички ни. Защото дори и неправилното пресичане на пешеходна пътека е стъпка към пребиването на лекар. Ако не схващате връзката, мога да я обясня по следния начин:

Правилата са, за да се спазват. Няма по-малки правила или по-важни правила. Има правила. И те са за всички. Съзнателното им нарушаване трябва да се наказва. Несъзнателното им нарушаване трябва да се поправя. И ако някой не вижда проблем в побоя над живо същество, то тогава трябва много сериозна работа с този индивид, докато достигне базовото ниво на човешкото. 

Другият проблем с конкретното изказване на министър Москов е, че то беше непремерено. И след това, поне на мен така ми се струва, никой не се опита да контролира ефекта. Тоест кризисният PR го нЕма. А от него има отчайваща нужда. Защото темата се завихря, оформя и приема формата на лавина, която ако се свлече ще помете всички, независимо от етноса. 

Защото вместо да се направлява обществената дискусия в решаване на ОБЩИТЕ ни проблеми. Тя се измести в нещо като „С какво е по-удобно да бием другите”.

Думите са важни. Всяка една от тях. Като правилата. Защо немците са „толкова напред”. Защото са дисциплинирани. А дисциплината е спазване на правила. Лесничко е. 

С думите трябва да се борави внимателно. Особено, когато представляваш институция. И още по-особено е, когато си орган на изпълнителната власт (каквато е министърът).

Вярвам, че изводите са извадени правилно и че подобни „изпускания” няма да се повтарят. Също така разчитам, че вместо да се обяснява 24/7 какво е искал да каже министърът, министърът ще се заеме с реформата в здравеопазването, а като част от Правителството, заедно с Парламента, ще се заеме и с решаването на общите проблеми.

Вече се организират протести срещу „циганската” престъпност. Тоест ако аз, бяла и грамотна българка, отида и фрасна някого в зъбите и му взема всичките пари, той няма да има нищо против. Само да не съм циганка. Против „българската” престъпност нямаме нищо против или? 

И да, ако не се реагира на подобни изказвания, утре "Жените трябва да се бият" (без оглед на етноса) ще ни се струват нормални.

Фили и Контрафили

снимка: vesti.bg

В България да си намерим тема, по която да се разделим рязко и трайно, не ни е трудно изобщо. Правим го с лекота, с каквато не можем да свършим нищо друго, да не говорим за нещо полезно. Умни и красиви срещи тъпи и грозни, протестиращи срещу контрапротестиращи, фили и фоби на кило, нацията ни може да бъде описана като „Фили и Контрафили” (или Фоби и Контрафоби, въпрос на предпочитание). 

Виждам, че в последните дни тема на разделението е изказването на д-р Москов (министър) относно това, че няма да праща линейки в циганските махали, докато на екипите на линейките не бъде гарантирана сигурност или най-общо казано безопасни условия на труд.

Признавам, че тонът на д-р Москов е малко повече от краен. Признавам, че подборът на думите ми е далеч от желателния и подходящия. Признавам, че соченето на един етнос, като причина за всички беди на клета майка Балгария е вредно и много опасно. 

Но също така признавам, че проблем има. Че Спешната помощ в България е на светлини години от там, където трябва да е. Признавам, че не виждам как някой млад лекар (а и дори нетолкова млад) би се мотивирал да работи в Спешна помощ в тези условия. Признавам, че проблем има.

И този проблем няма да се реши като се хока Москов защо не си мери езика. Да, знам, един министър не може да говори по подобен начин. Но познавайки доктора съм убедена, че той си е извлякъл поука от грешно употребените думи. Проблемите няма да се решат като се надпреварваме кой е по-най-толерантен и кой е по-най-морален и високохуманен. 

Да, основната цел на здравеопазването е да опази здравето на пациентите, независимо от кой етнос, раса, вероизповедание или, дори, планета са. Но министърът има и още една цел – да опази тези, които опазват здравето на пациентите.

Проблемът има едно просто решение. И в простотата си, то е изключително сложно за постигане в момента. Защото изисква обща работа в обща посока – сигурна среда, в която българските граждани да живеят достойно. Примерно. Вътрешното министерство трябва да работи тясно със здравното, социалното и това на образованието. Защото проблемът е комплексен. Той няма да се реши като го разчепкваме сектор по сектор. А само с паралелна работа по всеки един компонент. И то в пълен синхрон и координация. 

Защото да, много е лесно да се критикува. Да си вечната морална опозиция и високохуманна и неопетнена персона. Но активната гражданска позиция не означава, активно гражданско мрънкане. Или поне не би трябвало да означава...

Да, добре е да се сочат проблемите, да се критикуват грешките и вредните изказвания. Само че… това вече не стига… Вече не… Тези, които знаят и могат, или поне живеят с това самочувствие, трябва да предложат своите виждания за решения на проблемите – на този и/ли на други. Но не под формата на статус във Фейсбук. Има си институционализиран ред за това. 

Защото, да, тъжно е ако умре дете в ромска махала. Но за мен е жалко изобщо да умира дете.

Защото, да, безобразие е да бъде бит лекар. Но за мен е безобразно изобщо някой да бъде бит. Особено, когато изпълнява публична служба.

За това, дали може, ако е удобно, да спрем да се цепим на българи, други българи и по-българи. А да видим как да си решим проблемите. И то по-живичко. 

По темата може да видите мнението на Събина, Роси, Божо и Огнян Минчев… или поне аз тях съм видяла

 

#7причинизаРБ

Имам нужда от нещо нормално в политиката. Нормално може да се чете като прозрчано, почтено и отговорно. Говорим за политика все пак. 

И явно не съм само аз. 

И може би това е причината в интернеДа да се появи   #7причинизаРБ. 

Тук може да прочетете и впечатленията за някои от кандидатие на РБ: 

За Москов - http://yovko.net/blog/18979 
и за Гроздан - http://blog.peio.org/?p=12939

Помолиха ме да отговоря кратко в блиц-блог-анкета на един въпрос в 7 негови проекции. Ето и моите 7 отговора:

Въпрос: С какво позициите на Реформаторския блок по следните въпроси те карат да гласуваш за тях?

1. Образование и култура – Визията на РБ, която насърчава критичното мислене у учениците, фокусирането на образованието с перспектива за бъдещето: от една страна образование и обучение насочени към нуждата на бизнеса, а от друга насърчаване на заетостта и спиране на „произвеждането“ на безработни висшисти.

2. Здравеопазване – Пациентите се поставят на първо място. Преструктуриране на здравната система така , че да се ограничи корупционната среда

3. Съдебна система и администрация  - поставянето на реформата в съдебната система и реформата в администрацията отговаря напълно на моето разбиране за проблемите в България и тяхното разрешаване. Предложенията на РБ за назначаването на висши постове в съдебната власт, за отделянето на прокуратурата от съда, за процедурите в администрацията са експертни и приложими.

4. Малък и среден бизнес – Държавата не трябва да пречи на бизнеса. Също така административната реформа, която РБ предлага е в услуга на бизнеса и гражданите.

5. Банки и финанси – не съм специалист, но спазването на закона, за което РБ призовава ми се вижда повече от логично.

6. Енергетика – РБ залагат на българския интерес във всички енергийни проекти.

7. Околна среда – отново спазването на закона.