Какво да правим, когато политическата сила не е точно сила

Една технология в предизборните кампании, която често се пренебрегва, а има потенциал да привлича внимание и симпатизанти, е провеждането на вътрешни избори в партията (или коалицията) няколко месеца преди същинските избори – било те национални, местни или европейски. 

Това важи с пълна сила, когато политическият субект се намира в слаба електорална позиция и няма широка обществена подкрепа. Тогава най-подходящо е такива вътрешни избори да са за лидерството на политическия субект. Вътрешни избори за подреждане на партийните листи е удачна, когато политическият субект се намира в по-благоприятно електорално положение. 

Когато политическата сила не е точно сила, провеждането на публична кампания за избор на нов председател, направена, разбира се, по адекватен и подходящ начин, дава шанс на партията да привлече внимание и симпатия към себе си, които да задържи и развие в месеците преди и по време на същинската кампания и избори. 

Културният спор за визията, пътя и целите между кандидатите за председателския пост, поднесен така, че да заинтригува публиката, и то по разбираем начин, фокусира вниманието на публиката върху въпросния политически субект. 

Още повече, ако подкрепата за партията не е на очакваното ниво, показва признание на нейното ръководство, че явно нещо не е наред в стратегията й за печелене на избиратели. А избирателят обича политиците и партиите да си признават грешките. 

Е.. БСП отговаря на някои от параметрите – слаба подкрепа, слабо лидерство и разпад на доверието, но за момента не е личи да използва вътрешната кампания за летящ старт на същинската..

Жертви няма

Загинаха седемнайсет човека. Седемнайсет от нас ще липсват завинаги на близките и семейството си. Обаче жертви няма. Поне според публичните изяви… или бъркам жертвите с виновни. Но какво значение има? Изпълнителната власт спазвала закона, фирмата-изпълнител спазвала изискванията, законодателната власт се съобразявала с нуждата от оперативност на изпълнителната. Така че… жертви няма. Тези седемнайсет души, тези седемнайсет човешки съдби, ще ги пишем на статистиката. 17 трупа – тук, хиксче в списъка. И толкова. Някои от нас ще се попенявят, ще се погневят, след това ще има нова тема. Също толкова безобразно нагла, също толкова безутешна за някого, също толкова загубена като кауза и тема. Защото жертви няма… извинете, виновни… 

От друга страна, докато не определим правилно кои са жертвите, кои са виновните и кои отговорните, нищо не правим. Само вдигаме шум, от който някой се възползва да върши мръсните си дела. Ако не видим собствената си вина, или, хайде, собственото си участие в неправдата, никога няма да постигнем справедливост. От което идва въпросът: А ние истински ли искаме справедливост? Защото роптаем срещу корупцията, но не бихме се поколебали да я ползваме, ако става дума за нашия живот или този на скъп човек. Или да си спестим години в бюрократични процедури. Или да си направим живота по-лесен. Или да изпреварим в дясната лента с 20 лева в ръка. Или.. или.. има хиляди или-та.. и дотогава жертви няма. Така де, виновни.

Но отговорност се търси там, където е. Не може да искаш оставката на здравния министър, когато падне Търговския регистър. Тоест може, но отговорният е друг – правосъдният министър. Не може да искаш оставката на премиера, когато зам.-председателят на Народното събрание нарушава международни спогодби. Искаш тази на председателя на Парламента или поне отзоваването на неговия заместник.

Не знам как не се сетихме да търсим отговорност от министъра на околната среда за трагедията край Своге, все пак е валяло дъжд…

Размиването на понятията, преиначаването на думите, фалшивото вменяване на вина.. всичко това води до липсата на жертви, така де - на виновни..

Теория на манипулацията на практика

1-ва лъжа - НАТО прави флот в Черно море срещу Русия
Това, ако беше истина, означава, че сме в обявена истинска война. А ако беше така, дори ту, вече щяхме да сме разбрали.

2-ра лъжа - Румъния, България и Турция трябва да са в основата на този флот
Тъй като няма война, няма флот на НАТО, няма как да сме в основата на такъв. Друг въпрос е, ако Румъния иска подкрепата на Черноморските страни за засилване на НАТО-вското присъствие в региона, за да започне такава инициатива

3-та лъжа - Отказът да участве в този флот (който не съществува) е причина Турция да ни "накаже" като пуска бежанците да "нахлуват" в границите ни
Споразумението за реадмисия между ЕС и Турция няма общо с НАТО, веднъж, и втори път няма как да има общо с несъществуващия флот срещу Русия. Протоколите към Споразумението още не са влезли в сила. Дори не са ратифицирани от турското правителство. Смесването на двете теми, освен опасно, е и свръх неграмотно.

И оттук нататък нещата се развиват бързо. Имаме любими теми за разделение на нацията - Русия срещу НАТО; имаме "вечния враг" - Турция; имаме новата "напаст" - бежанци. И всяка от тези три лъжи заживява собствен медииен живот, или такъв в съюз между две или три.

Ситуацията граничи с комичното. Само че не е. 

Недопустимо е правителството да влиза в обяснителен режим на партенки. Недопустимо е да реагириаме само на инициативите на съсдеите си, а сами да не иницираме нищо. Недопустимо е по-голямата част от т.нар. политически елит да мишкува, за да не ядоса тази или онази по-голяма от нас сила. 

И на края. Това беше опит, доста успешен, за хибридна атака. Ако не бъде погледнато сериозно на него, следващия път може да се усети, чак като се качим на корабите...

… изпадам в дисонанс.

От известно време имам чувство за нелепост. То е в особено големи размери, когато родните политически субекти, самонароичли се за патриоти (твърде често неоснователно), заговорят за патриотизъм, родолюбие и гордата ни нация. 

Обаче… изпадам в дисонанс. 

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти държат да е населена с потомците на роби? (Роб е човек, който е продаван. Вещ. Собственост. Думата „робство” не отговаря с точност на покоряването на България от Османската империя. Думата „иго” е коректна и в исторически, и в емоционален смисъл) Винаги съм знаела, най-вероятно комбинация от възпитание и образование, че моите корени са сред смелите и предприемчиви българи, които въпреки незавидното си положение под чуждо владичество не са се спрели, не са свели глава и са извоювали свободата си, вярата си и правото да се нарекат горди.

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти искат да вдига огради между себе си и съседите си? Дори това да се прави под предтекст, че е за сигурността. Че го правим, за да се „спасим” от нашествието. Не го разбирам, честно. Това, че някакви други страни, било то от ЕС или не, не могат да се справят с проблема, не означава, че гордата и славна нация трябва да се скрие като слаба баба и да се барикадира. Мислела съм си, че гордата и славна нация търси и намира решения, води политика и лидира процеси, а не строи краткотрайни, в исторически и ежедневен план, огради, зад които да се миши.

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти искат България да е безгласна буква? Да си траем. Да не ядосаме някого. Да не ядосаме Путин. Да не ядосаме Турция. Да не ядосаме Щатите. Гордата и славна нация държи на своите граждани, защитава техните интереси, независимо дали някой е ядосан от това или не. Гордата и славна нация не си търси покровители. Тя си намира партньори. 

Отказвам да съм роб. Отказвам да съм шубе. И отказвам да бъда покровителствана. Мерси.
Ние сме горда и славна нация. Но политиците ни, в голямата си част, нямат общо с нея.

Равните права означават и равни задължения.

Атаките в Париж ме потресоха. Атаките в Брюксел ме вбесиха. Брюксел, в който, човек и добре да живее, рано или късно попада. Брюксел, който олицетворява Европа. Скучният, подреден Брюксел, който всеки европеец смята по някакъв странен начин за свой. Днес отново нападнаха нас, европейците. И подчертавам НАС. Защото не приемам тези от рода на „заслужиха си го, евротолерастите”, не приемам реплики „казах ли аз” и „знаех си”, не приемам ехидничене върху жертвите на терористични атаки – независимо от цвета и религията на тези жертви.  

Европейските ценности са това, което прави Европа толкова желана, както за нас, така и за стотици-хилядите бежанци и мигранти. Равните права е това, което липсва в онзи чужд свят, от който те бягат. Само че… 

Само че във всяко нещо има баланс. И равните права означават равни задължения. А това някак се забрави.  Или удобно се пропуска. Голяма част от терористите са второ, трето поколение европейски граждани. Само че маргинализирани, озлобени, без образование или поне без качествено такова. 

Съжалявам, ако засягам нечии чувства, само че аз съм убедена, че вече е време за радикални мерки. И то в няколко посоки едновременно: 

образователна и културна интеграция – дошъл си в Европа, ще станеш европеец: задължително научаване на местния европейски език, след което задължително посещаване на местното национално училище. Това с пълна сила важи и за родните, европейски, неинтегрирани малцинства. Което обаче означава и че нашите деца ще учат в клас с циганчета и арабчета. Означава, че критериите за всички трябва да еднакво високи. Равните права, означават равни задължения; 

криминализация и стоварване на цялата строгост на закона върху всеки замесен в трафик на хора. Независимо от коя страна, от кое мнозинство или малцинство са. Стоварване на цялата строгост на закона върху всеки митничар, граничар или друго служебно лице взело подкуп, за да пусне, да си затвори очите или да съдейства на трафикантите на хора. Стоварване на цялата строгост на закона върху всеки корумпиран нисш или висш служител, който съдейства за престъпна регистрация, фалшиви документи и/ли източване на социалните системи на европейските държави;

прекратяване на военните действия в Близкия изток и Северна Африка дори и с цената на военна интервенция от страна на НАТО и други международни организации. Създаване на условия за възстановяване на градовете и държавите, включително и чрез целево инвестиране в образование за инженери, администратори, лекари и социални служители. Инвестиции в образователната и социална инфраструктура. Пълна прозрачност при разпределянето на инвестициите и, отново, стоварване на цялата строгост на закона при целенасочена злоупотреба или некадърно управление на тези средства;

регистрация на всеки един бежанец и мигрант, в момента, в който попадне на територията на Европа или партньорските държави. Отказът от регистрация е равен на екстрадиция… 

Равните права означават и равни задължения. Запазването на мира, запазването на свободата, запазването на Европа, изискват преподреждане на приоритетите и резки, конкретни действия.

Ако бях зла…

Проблем на годишните равносметки у нас е, че последните от 2 до 5 седмици се случват толкова много без: -умни, -образни, -срамни и –др., че важните и/ли забележителните неща от останалите десет, единадесет месеца, в най-добрия случай, отиват на заден план, но по-често изобщо биват заличавани от паметта ни. 

Искрено и лично… 

… 2015 беше изпълнена емоционално. В положителен, отрицателен, сълзлив, смеещ се и налуден смисъл. Тоест, нищо ново под слънцето. Научих, че мога да не реагирам спонтанно. Но и че това не винаги е най-правилното решение. Научих се, че не е задължително да казвам на всички, какво мисля. Всъщност научих се, че ако не искам, не съм длъжна да правя живота на когото и да било по-лесен. 

Обичам приятелите и близките си. Точка. Това е съобщително изречение. Толкова истински и смислени хора няма как да не бъдат обичани. И за поредна година, наблюдавайки себе си, установих, че изобщо не е добре някой да им разваля комфорта или, не дай, Боже, да им причинява умишлено неприятности. В такива моменти се отприщва неподозиран порой от енергия, която се фокусира в ликвидирането на дразнителя. По тази тема още имам да уча. 

Продължавам да се уча да прощавам и да не съдя. Try walking in my shoes винаги започва да бръмчи в междуушното ми пространство. Невинаги се получава, но и не винаги е нужно… 

За личното – толку… който трябва да знае повече, знае. Или ще разбере. То за това е лично.

За политиката и други демони… 

… или само демони. Щото това тук не е точно политика. По-скоро са партийни интриги и договорки, кални номера и пируети. Малкото политика, която се случи, беше медийно пребита, а после, за всеки случай и удавена в помия. 2015 просто беше поредното доказателство за мен, че не трябва да се съмнявам в инстинктите си. Та вече, когато си кажа „А ето това е един завършен боклук” няма да го поставям под съмнение. Разбира се, приемам, че е възможно понякога да бъркам, но малко се съмнявам.  

Фасадата от сложни и засукани думички, клишета и дефилиране на „нормалността” не е политика. Особено за България. Тук нормалност няма. И изкуствено посадената такава ще се изроди в нещо като нищо. 

Посочването на проблемите, казването на неприятната истина също не е политика, но е основа за такава. 

Отстояването на каузи, воденето на битки, малките и трудни стъпки за устойчива промяна на нещата е част от политиката… 

Но без доверие от лицето електорат това си е чисто търгашество. 

Местните избори показаха някои неща. Когато нямаш властовия, финансов и медиен ресурс, правиш истинска предизборна кампания – човек по човек, проблем по проблем, решение след решение. Хората, които проведоха кампанията по този начин спечелиха много и то не само в краткия срок на този мандат, а в дългосрочен план. Разбира се това е само при условие, че не решат да минат от тъмната страна и да продадат себе си и доверието, което са спечелили, за кратък физически комфорт. 

Очаквано поколението със старо политическо мислене не оцени това. Не и положително, и просто го наказа, или поне се опита да го направи, като всякак се стремеше да изтласка нормалните хора в изолация. Изолацията, май е най-страшната прокоба в днешното политическо пространство в България. Дали това ще стане, предстои да видим. 

За 2016 се надявам да се учим от грешките си. 2015 се научих(ме) да ги признаваме.

Светът е голям и... 

… тъжни неща стават из него. Не е само склонността да запомняме лошото и драматичното. Просто 2015 си беше изпълнена с лошо и драматично. Париж, Дамаск, Багдат… Ирак, Афганистан, Йемен, Нигерия, Пакистан… Средиземно море, граници, бежанци, мигранти и терористи… шок от промяната… 

Хубавото на шока е, че те събужда. И или ще видиш истината, и ще действаш. Или ще изчезнеш. Простичък извод. Сложни са действията. 

Не трябва да забравям и хубавото. Ще ходим на Марс. Не сега де, но натам отиваме. Медицината се развива все по-бързо, чудеса стават почти всеки ден. Въпреки вече споменатия шок хора от различни култури, с различна история, традиции и навици, се учат да комуникират помежду си, да работят заедно. 

…изобщо ме гони един леко налуден оптимизъм, че светът ще стане едно по-добро място… Както е казал класикът „И без петел съмва”.. обаче все някога съмва.. 

Добре, че вече има социалки, та поне те да помнят какво се е случило преди разни пияни хора, които отдавна трябваше да са на топло или поне в миналото, на натролят общественото пространство… и сега, като правя бегъл преглед на годината във Facebook и Twitter си мисля „Добре, че не съм зла”… 

Иначе.. продължаваме напреТ… one more fuckin’ time

 

Нови правила или продължаваме с гаврата с демокрацията

Нови изборни правила са нужни. Това е повече от очевадно. И не става дума за критерии кой може и кой не може да е кандидат. Става дума за процедурата за гласуване. Но най-вече става дума за процедурата на броене. Нещата са вързани и се решават също така свързано.

Aз искам:
 
- активна регистрация - всеки, който иска да гласува заявява това си желание до 3 месеца преди изборния ден. И без такива неща като неразбрал, нечул, невидял. Без дописване в избирателните списъци. Да, общинските администрации ще се озорят малко. Да, партиите ще се озорят малко, но не ме интересува. Така няма да се спре с купуването на гласове, но ще ги оскъпи доволно. И ще спре това прибиране на лични карти и документи. И ще вкара в управленските процеси хора, които съзнателно участват в тях като избиратели 

- машинно гласуване - само имена на партии и имена на кандидати. Не приемам довода, че хората са неуки. Щом са нуки, но на възраст, на която могат да гласуват, значи са нарушили основния закон в държавата - Конституцията. Не приемам и това, че възрастните няма да се оправят. За желаещите ще има и хартиени бюлетини, но без номера - само имена. 

- броенето през брой активно регистрирани се отчитат гласувалите дистанционно, машинно и традиционно. При пълна прозрачност. Обмислям варианта с камера и стрийм във всяка секция след приключване на изборния ден. 

След фарса на тези избори, след гаврата с демокрацията, не приемам твърдения от рода на "ограничаване на човешките и гражданските права", "дискриминация" и т.н. След като избирателите са ви важни, ще намерите начин да им обясните идеята за активната регистрация.

Очаквам от хората, за които съм гласувала, в Парламента, ако не да се съгласят на 100 % с моите искания, то поне да ги вземат предвид и аргументирано да ме оборят или да предложат нещо по-добро.


Най-късно след година ще имаме отново избори. И ще избираме държавен глава... който е и главнокомандващ на армията, така че действията трябва да започнат сега.