сряда, 13 ноември 2013 г.

Гняв



Хиляди излизат да протестират и да искат оставка. Според депутатите в Народното събрание отвън нищо не се случва.
Гняв…

Безпрецедентно количество полицаи, специални части и жандармерия се хвърля срещу мирно протестиращи граждани. Бият студенти, бият възрастни хора, просто бият..
Гняв…

Според зам.-председателя на НС отвън продължава нищо да не се случва.
Гняв…

Километри улици са блокирани от полицията, за да могат 240 плъха да изпълзят необезпокоявани от началниците си – българските граждани.
Гняв.. 

Тъгата в очите на възрастните хора ме побърква…
Гняв… 

Умората в очите приятел, придружена със зараждащ се цинизъм, е твърде ненавременно дошла за неговите 22 години.
Гняв…

Празна сграда, символ на държавата, оградена от хиляди – няколко хиляди протестиращи и още толкова „органи” на „реда”.
Гняв…

Тежко оборудвани „органи” на „реда” тръгват срещу нас…
Гняв… 

Разделят ме от брат ми… стотици тежко оборудвани „органи”
Страх… 

Мразя да ме е страх. Мразя! Особено, когато не ме е страх за мен, а за него, за тях. За приятелите ми.
Ярост…

Сълзи в очите на приятел. Сълзи в моите..
Ярост.

Може ли гневът да бъде градивен? Да, моят може. Така се фокусирам. Изолирам страничния шум и насочвам енергията си там, където трябва. Ярост. Няма да допусна повече да ме е страх за хората, които обичам. Няма. Това управление трябва да си ходи. За да си отиде страхът. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар