Още един играч на терена

В събота, 1 март, приятел ме покани на представянето на ново политическо движение - Движение за Европейско Обединение и Солидарност - ДЕОС.

Повече за него може да прочете тук, както и мненията на  Денислав, Веселин(Фружин), Галя, Събина, Комитата, Росица и от учредителите Жюстин, Михаил, Дарин, Миряна и Емил

Радва ме ентусиазмът им. Радва ме това, че въпреки 260 дни протести не са загубили енергията си и, най-важното, вярата си, че в България все още има смисъл.

Нямат и претенция да представляват протеста, нямат претенцията и да представляват дясното (Слава Богу), центъра или лявото. Искат да представляват себе си и тези, които им гласуват доверие. Искат да помогнат България да влезе в коловозите на нормалното развитие – без интересите на олигарсите да определят дневния ред на обществото, гражданите да не са заложници на администрацията, на която реално са работодател, както и образование, което да позволи България да бъде конкурентна. Поне аз така ги разбрах. 

Освен това дълбоко вярвам, че в конкуренцията се ражда качеството. 

Но…

При мен винаги има поне едно но… 

Та, ако ще стават партия ще им се наложи да излязат от тона на НПО-то. Ще им се наложи да бъдат по-конкретни и ще им се наложи да понесат ударите на опонентите, безразличните, а и на тези, които ги подкрепят. Защото политиката не е мръсна работа, а неблагодарна. Мръсна я правят само някои нейни представители. 

Също така, това, което осъзнах е, че въпреки, че те 260 дни протестират срещу ненормалната среда, в която живеем, в тях има едно наивно усещане, че все пак имат поле за действие, в което важат някакви минимални морални норми… Еми няма. Точно за това всички си упражняваме нервите и уменията, за да върнем някакъв морал в средата. Та ще им се наложи и с това да се справят.

Имам притеснения и по отношение на това, че не са „професионални” политици. Да, това е печелившо пред аудиторията, заради негативното натоварване върху думата „политика”, но може да е доста опасно за управлението на държавата. Защото не винаги лошите решения са вземани заради зла умисъл, а просто поради неопитност.

Както казах, политиката не е мръсна работа, а просто неблагодарна. 

Но.. все пак, за мен, политиката е страст, опит и познание. И всеки, който иска да се пробва има това право. 

Желая им успех. Особено в тази враждебна среда. 

И наистина вярвам, че в конкуренцията се ражда качеството