четвъртък, 5 декември 2013 г.

Искам да ви крещя в лицата



Гледам си Timeline-а във Facebook и желанието да крещя е помитащо.  „Утре ще ходя на протест“, „ДА ПОДКРЕПИМ УКРАЙНА“, „Не на полицейския произвол – на 5-ти да се съберем“, „дръжте се до 13:00, че тогава идвам, но ще седя до 15:00, че съм на работа“… 

Няма да стане така.

Аз се изморих. Мога да го повторя. Аз, Мария Николова, се изморих. 155 дни на улицата (днес е ден 175, но аз съм с – 20 в броенето) изморяват. Изморяват по начин… изморяват физически, изморяват психически и смазват морално. 

И точно за това искам да се свършва вече, за да си почивам, за да се развивам, да уча, да се смея, да правя нещо за хората – примерно стъпките им по-леки. 

Обаче.. Обаче не разбирам овчия възторг по случващото се в Украйна. Разбирам възторга, не разбирам овчето. Надъхването от събота, как в четвъртък и ние ще покажем, че можем като украинците е жалко. Най-малкото, защото украинците, някак, излязоха по улиците и не се прибраха. При тях ситуацията все още е извънредна, при нас, като че ли, влезе в коловоза на ежедневието: „Ще дойда за час, то нали утре пак“. 

В Украйна имат кауза, която може да обедини партии и граждани – членството в ЕС. Тук имаме кауза, която разделя партиите от гражданите, както и партиите помежду им – искането за морал и справедливост в управлението. Тяхната кауза е сески. Нашата – не. 
И не, няма да стане с мрънкане. Няма да стане с надъхване от типа „Давайте като украинците“. 

Няма да стане докато не отнесем гадния шамар и не осъзнаем, че при нас нещата са различни. Че проспаните години, взирането в собствения периметър, правят днес протестът ни по-труден, по-изморителен и по-…неспонтанен. 

Няма да стане докато не си върнем чувството за извънредност. Няма да стане докато идваме да протестираме с часови норматив. Просто няма.

И не. Не се отказвам. Просто искам да ви крещя в лицата „СПРЕТЕ ДА СЕ СРАВНЯВАТЕ“. Ние не сме Украйна. Ние сме си ние. И няма да станем по-различни.

Искам да ви крещя в лицата „Събудете се“. Събудете се, но не се прехласвайте по собственото си мъченичество. Събудете се и бъдете заедно. Каузата е една – морал и справедливост. Символът й е един – оставката на О.

Искам да ви крещя в лицата „Сега е лесното“, защото след оставката идва сложното. Да се съградим на ново, да съхраним малкото останало честност и почтеност у нас и да я развием.

Ние сме си ние.. и нашият път е гаден.

Няма аз да дърпам шалтера. Продължавам до оставка.. Оставката на О.

1 коментар:

  1. Извънредността е разковичето. Липсва чувството на самосъхранение и възмущние. Трябва нов импусл. Може би окупация на НС от парламентарната опозиция, докато се тече бюджет '14. Празниците идват неумолимо.

    ОтговорИзтриване