понеделник, 30 декември 2013 г.

2013 – време да порасна



Винаги съм носила отговорност за собствените си решения и действия. Така съм възпитана. Може би за това силата ми е в кризисни ситуации. И да, мога да го кажа, защото има нещастието да се познавам много добре. Единственото нещо, за което отказвах да нося отговорност, е собственото ми щастие. Личното ми такова. Изводът, че не мога да го постигна сама е най-голямата грешка, допускана от мен някога. 

Е, 2013 беше моята година да порасна. В последните няколко месеца всеки ден си правя равносметка. Така се пести време на 31 декември вечерта в 23:59 и остава повече за даване на обещания пред себе си, които никога не изпълнявам съвсем. Само че равносметката включва последните седем години. 

Друга моя особеност е, че съжалявам за миналите си действия и решения най-много 5 минути (имало е случаи и до 7, ма те бяха много критични). Миналото е нещо, което няма как да се върне и промени, за това е абсолютно безсмислено да се кая и тръшкам. Единственото, което мога да правя с миналото е да извличам хубавите спомени и ценните поуки. 

Време на порасна. Това не означава, че ще задуша хлапето в себе си. Напротив. Мисля да го оставя да беснее на воля. Крайно време му е. Просто 2013 година ме принуди да разбера, че собственото щастие на Мария Николова, Добрата фея или Точката, тоест моето, зависи само и единствено от мен. 2013 година ме принуди да взема решения, които 2012 бяха кристално ясни, че трябва да се вземат, но шубето в мен надделя. 2013 ме научи, че мога сама, колкото и да не искам да съм. 2013 ми припомни, че в крайна сметка аз съм едно импулсивно същество, което обича да се смее. 2013 ми показа, че не е важно от кога познаваш хората, за да ги обикнеш. 2013 ме подсети, че единственият човек, който може да излезе насреща ми и да ме победи съм аз. 2013 ме научи да благодаря. 

Искам да кажа едно голямо „Извинявай” на всички, които съм наранила по някакъв начин. През 2014 ще се стремя да избягвам подобни неща. Мразя друг да се чувства нещастен заради моята лудост. 

Искам да кажа едно голямо „Извинявай” на себе си. Да, моето момиче, научи се, че нищо не почва абсолютно на чисто. Приеми го и продължи нататък. Всеки има минало и си носи куфарите пълни със спомени. Няма как ти да си по-различна. Просто порасна. 

2013 ме накара да порасна. 2013 ме принуди да видя собствените си страхове и да ги прегазя. 2013 ме научи да се влюбвам във всеки един миг от живота. Защото никога не е ясно каква гадост чака в следващия. 

За 2014 възнамерявам да бъда предимно и 100 % себе си. И да съм щастлива.
И в крайна сметка – очакванията ебават ситуацията винаги. Тук и сега е това, което е важно. 

С това се събудих в главата и мисля, че е време да го приема – аз съм просто човек.


1 коментар:

  1. “Grown-ups never understand anything by themselves, and it is tiresome for children to be always and forever explaining things to them” :)Ava

    ОтговорИзтриване